„ЕЩЕ ПЕРЕМЕНИТСЯ ВСЕ В ЭТОЙ ЖИЗНИ – О, ДА...”
Георгий Викторович Адамович (1892-1972 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРОМЕНЯ СЕ ВСИЧКО В ЖИВОТА НИ ОЩЕ – О, ДА
Променя се всичко в живота ни още – о, да!
Спокойни, забравяме своята минала тайна.
Предчувствия идват, но чакаш. Не знаеш кога.
Навън ли, в дома ли, на гости, на спирка трамвайна.
Прилича на някакво слънце над наште места,
прилича на облак последен, в сумрака витаещ,
а някъде там в далнините ни чака врата
и само безкрайният сняг ще блести и сияе.
Ударения
ПРОМЕНЯ СЕ ВСИЧКО В ЖИВОТА НИ ОЩЕ – О, ДА
Проме́ня се вси́чко в живо́та ни о́ште – о, да́!
Споко́йни, забра́вяме сво́ята ми́нала та́йна.
Предчу́вствия и́дват, но ча́каш. Не зна́еш кога́.
Навъ́н ли, в дома́ ли, на го́сти, на спи́рка трамва́йна.
Прили́ча на ня́какво слъ́нце над на́ште места́,
прили́ча на о́блак после́ден, в сумра́ка вита́ешт,
а ня́къде та́м в далнини́те ни ча́ка врата́
и са́мо безкра́йният сня́г ште блести́ и сия́е.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Георгий Адамович
ЕЩЕ ПЕРЕМЕНИТСЯ ВСЕ В ЭТОЙ ЖИЗНИ – О, ДА...
Еще переменится все в этой жизни – о, да!
Еще успокоимся мы, о былом забывая.
Бывают минуты предчувствий. Не знаешь когда.
На улице, дома, в гостях, на площадке трамвая.
Как будто какое-то солнце над нами встает,
Как будто над нами последнее облако тает,
И где-то за далью почти уж раскрытых ворот
Один только снег бесконечный и белый сияет.
1923 г.
---------------
Руският поет, литературен критик, мемоарист и преводач Георги Адамович (Георгий Викторович Адамович) е роден на 7/19 април 1892 г. в Москва. Завършил е историко-филологическия факултет при университета в Санкт Петербург. Първите му публикации са от 1915 г. През 1916-1917 г. влиза в поетическите обединения „Цех поэтов” и през 1918 г. става един от ръководителите на литературното общество. Публикува поезия в списания и алманаси като „Голос жизни”, „Биржевые ведомости”, „Новый журнал для всех”, „Аполлон”, „Северные записки” и „Зелёный цветок”. Превежда за издателство „Всемирная литература” западноевропейски поети и писатели като Волтер, Бодлер, Мур, Байрон, Кокто, Камю и др. През 1924 г. емигрира в Германия и Франция, където публикува поезия, преводи, мемоари и публицистика в издания като „Звено”, „Последние новости” и „Числа”, редактира сп. „Встреча” (1934 г.). От 1959 г. е наблюдател в Радио Свобода. Привърженик е на литературното направление акмеизъм. Пише на руски и на френски език. Автор е на стихосбирките „Облака” (1916 г.), „Чистилище” (1922 г.), „На Западе” (1939 г.), „Единство” (1967 г.), книгите със статии „Другая родина” (1947 г.), „Комментарии” (1967 г.) и др. Умира на 21 февруари 1972 г. в Ница.